GERB SIMEON II

ДРАГИ ПОСЕТИТЕЛИ,

Дворецът Врана е особено ценен исторически паметник – въздигнат от Цар Фердинанд насред нивите на Софийското поле, превърнати с вещина, познание и непрестанни грижи в чудно красив природен парк с уникални растения, донесени от четирите краища на света.

В годините на моя Баща това наше частно имение достигна своя пълен разцвет - в неговите градини, оранжерии и алпинеуми се отглеждаха десетки континентални, тропически и екзотични растения, а земеделската му част бе превърната в образцов чифлик, благодарение на който се издържаше цялото имение.

От този дом, сестра ми Мария Луиза и аз пазим най-скъпи, но и същевременно тежки спомени от нашето преждевременно приключило детство. Тук всяка сутрин поздравявахме нашите Родители, тук се отдавахме на игри, тук получихме и първите си бащини уроци и започнахме началното си образование, тук преживяхме страшните бомбардировки от м. март 1944 г., това беше домът, в който прекарахме изолирани и под постоянната заплаха на неизвестността двете години след преврата от 9 септември.

На 16 април 1946 г., Велики четвъртък, по заповед на властта, в парка на Врана бяха пренесени кощунствено изровените от Рилския манастир тленни останки на Цар Борис, а на 16 септември същата година, именно оттук бяхме принудени да заминем за нашето половинвековно изгнание, далеч от Отечеството и дома ни.

Със Закона за конфискация на личните ни имоти, приет от VI-то Великото народно събрание, през декември 1947 г., в нарушение на всякаква законност и справедливост, дворецът “Врана” беше отнет от патримониума на нашето семейство, одържавен и предоставен за ползване на новата политическа върхушка. Всички символи и следи на националната ни и фамилна история бяха вандалски унищожени. През 1954 г. саркофагът с тленните останки на нашия Баща изчезва, а скромният параклис над втория му гроб е взривен.

През м. юни 1998 г., с пълно единодушие, Конституционният съд на Република България обяви законът за конфискацията на личните ни имоти за противоконституционен. Така, в духа на реституционните закони за всички български граждани, историческата истина беше възстановена.

От 2001 г. Врана отново е нашият основен дом. През същата година сестра ми и аз, водени от желание да направим достъпен за всички български граждани и гости от чужбина този изключителен природен парк, дарихме безвъзмездно на Столичната община 950 дка от него, с условието да бъде отворен за посетители и да се полагат подобаващи грижи за запазване на безценните му растителни видове, като се запази статута му на уникален природонаучен и културен паметник.

През 2010 г. основах Фондът за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Иоанна”, чиято цел е да съхрани царското наследство на България със средствата, с които ние разполагаме. След дълги години на безразличие, лъжи и пропаганда сметнах, че ще е жалко да изпадне в забрава такова богато наследство, архивите, семейните картини и предмети, при положение че могат да бъдат достояние на хората. Старая се да обзаведа Двореца с наши исторически мебели и предмети, докарани от Мадрид или от Кобург, а също и от България. За съжаление голяма част от мебелите ни бяха разпръснати през годините на комунистическия режим и сега са в частни колекции.

Целта ми е да създадем, развием и социализираме този исторически институт, посветен на Третото българско царство с постоянна музейна експозиция, архивен фото и документален фонд и специализирана библиотека, какъвто у нас не съществува. За съжаление, този период системно е заличаван в учебниците по история, а в най-добрия случай е очернян. В моето съзнание, този музей не е посветен единствено на предците ми, но и на един стил на живот, който по идеологически причини бе укрит от нашите съотечественици.

Посредством този уебсайт ще можете да се докоснете до част от родната ни История, защото само народ, който познава и свидно пази своето минало може уверено да върви по пътя на своето достойно бъдеще!