GERB SIMEON II

ДРАГИ ЧИТАТЕЛИ,

През 2010 г. основах Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Иоанна”, чиято цел е да съхрани царското наследство на България със средствата, с които ние разполагаме. След дълги години на безразличие, лъжи и пропаганда сметнах, че ще е жалко да изпадне в забрава такова богато наследство, архивите, семейните картини и предмети, при положение че могат да бъдат достояние на хората. Съпругата ми, сестра ми и аз сме взели присърце тази задача, като се стараем да съберем отново в България наши исторически предмети, архиви и документи.

С радост следя напредването на реставрационните дейности по изграждането на музея в двореца “Врана”, залите му, които се отварят една след друга, витрините, които се пълнят с лични вещи, събрани от четирите краища на света, униформи, ордени, медали, менюта, царски знамена, порцеланови изделия, картини.

Целта ми е да развием и социализираме този исторически институт, посветен на Третото българско царство, с постоянна музейна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, какъвто у нас не съществува. За съжаление този период системно е заличаван в учебниците по история, а в най-добрия случай е очернян. В моето съзнание този музей не е посветен единствено на предците ми, но и на един стил на живот, който по идеологически причини бе укрит от нашите съотечественици.

През 2006 г. дарих на Държавната агенция “Архиви” личния архив на Цар Фердинанд, който през 70-те години бях предал за съхранение в Университета в Станфорд, Калифорния, с клауза – в случай че в България се възстанови демократичният режим, архивът да бъде върнат в страната. Архивът на Дядо ми наброява десетки хиляди единици с договори, споразумения и преговори между България и други страни, кореспонденцията му с владететелите от неговото време, фотографии и други. Между другото аз създадох свой архив, включително и документи, натрупани по време на моята 60-годишна политическа дейност. Разполагаме със значителен брой големи албуми с фотографии на Дядо ми и Баща ми, отразяващи живота в онази далечна епоха, както и с внушителен архивен фонд, който понастоящем се намира във Врана и позволява да се запази и възстанови едно национално богатство, разпръснато поради превратностите на историята.

Новата сграда на двореца “Врана”, в която живях до деветгодишната си възраст и където днес се помещава дейността на Фонда, е особено ценен исторически паметник – въздигнат от Цар Фердинанд в периода 1904–1912 г. Намира се сред чудно красив парк, изграден с вещина, познание и грижи за уникалните растителни видове, донесени от четирите краища на света преди повече от столетие. В годините на моя Баща това наше частно имение достигна своя пълен разцвет, а земеделската му част бе превърната в образцов чифлик, благодарение на който се издържаше цялото имение.

От този дом сестра ми Мария Луиза и аз пазим най-скъпи, но и същевременно тежки спомени от нашето преждевременно приключило детство. Тук се отдавахме на игри, тук получихме и първите си бащини уроци и започнахме началното си образование, тук преживяхме страшните бомбардировки от март 1944 г., това беше домът, в който прекарахме изолирани и под постоянната заплаха на неизвестността двете години след преврата от 9 септември с.г. На 16 април 1946 г., Велики четвъртък, във Врана бяха пренесени кощунствено изровените от Рилския манастир тленни останки на Цар Борис, а на 16 септември именно оттук бяхме принудени да заминем за нашето половинвековно изгнание, далеч от Отечеството и дома ни.

Със Закона за конфискация на личните ни имоти, приет от Шестото велико народно събрание, през декември 1947 г. дворецът “Врана” беше отнет от патримониума на нашето семейство и предоставен за ползване на новата политическа върхушка. Всички символи и следи на националната ни и фамилна история бяха унищожени. През 1954 г. саркофагът с тленните останки на нашия Баща изчезва, а скромният параклис над втория му гроб е взривен.

От 2000 г. Врана отново е нашият основен дом. През същата година сестра ми и аз, водени от желание да направим достъпен за всички български граждани и гости от чужбина този изключителен природен парк, дарихме безвъзмездно на Столичната община 950 дка от него, с условието да бъде отворен за посетители и да се полагат подобаващи грижи за съхраняването на безценните му растителни видове и статута му на уникален природонаучен и културно-исторически паметник.

Днес мисля за идното поколение и за духовното наследство, което им оставям, а то е в историческото помирение, защото, убеден съм, че познаването на миналото, без желание за мъст, може само да им помогне да изградят по-добра визия за бъдещето и да се гордеят със своите корени. Според една известна мисъл човек не може да знае накъде отива, ако не знае откъде е тръгнал!